Ниските лихви са истински данък върху спестителите

Може би сте забелязали, че лихвените проценти (било те банкови лихви, доходност по облигации или каквото и да е) са много ниски. Те са такива от дълго време. В някои страни дори са отрицателни, каквото и да означава това.

Има логични обяснения, които икономистите предлагат. Разбирам ги. Но за мен ниските лихви са като данък върху доходите ми от спестявания. Нека ви обясня. И не е нужно да разбирате икономиката, за да схванете аргумента ми, пише за Financial Times Дон Езра, бивш съпредседател за глобалното консултиране в Russell Investments.

В страните, които визирам, централната банка определя основната лихва. Това е ставката, която банките (където вие и аз депозираме пари) плащат, когато заемат от централната банка. Много други лихвени проценти се надграждат над нея. С политиката си централните банки намаляват всички краткосрочни лихви.

Естествено следствие от ходовете на централните банки е, че заемането на пари става по-евтино. И ако правителствата и гражданите могат да вземат пари по-евтино, те вероятно ще го правят, което от своя страна им дава повече пари да харчат.

Ето това целят централните банки: те се опитват да стимулират разходите в икономиката и да я поддържат растяща, ако изглежда, че се забавя.

Това е добра кауза, така че е добра новина, нали? За кредитополучателите да. Но не и за спестителите!

Да предположим, че „естественият“ лихвен процент, който банка би предложила по вашите спестовни депозити - процентът, който би се прилагал, ако централните банки не понижаваха умишлено лихвите - е 4 на сто. И да предположим, че действителната ставка е 1 на сто. Губите 3 процента, които бихте получили, ако лихвите не бяха изкуствено намалени.

За мен това си е жив данък, по-точно като увеличение на ставката на подоходния.

Той има същия ефект като получаване на доход от 4 на сто, след това облагането му със ставка от 100% за първите 3 на сто и с обичайната за вас върху останалите 1 на сто. Това е като: „Дайте първите 3 процента на правителството.“

Така че не гледам на "количественото облекчаване" като на нещо различно от данъчно увеличение в сравнение с нормалните икономически условия. Но, разбира се, е много по-приемливо, ако омразната дума „данък“ може да бъде избегната  - и още по-добре, ако вместо това се използва термин - тъй като няма шанс обществото да я приеме.